Web_Guest-House_864x400

АТАНАС ЧОБАНОВ

Програмата за развитие на селските райони е финансирала за последните седем години 749 къщи за гости на обща стойност над 200 милиона лева. Целта е ясна: с помощта от европейските данъкоплатци предприемчиви българи да бъдат подпомогнати да развият селски туризъм. Голяма част от тези къщи обаче не работят като места за настаняване, т.е. някой просто е взел парите и си е построил нова къща.

Цялата ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2016

Инспектори на ОЛАФ дошли в България да проверяват новопостроени къщи за гости, финансирани по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Вместо да видят гостоприемни семейни хотели, те попаднали на частни вили с високи огради и едвам се спасили от… зли кучета.

Тази история се разказва като анекдот из коридорите на Държавен фонд земеделие, но тя не е далеч от истината. Значителна част от къщите за гости, за които ДФЗ отпускаше до 200 000 евро, се ползват като частни домове, а не за развитие на селски туризъм. А целта на Програмата личи от самото є име – развитие на селските райони. Развитие няма, но нови луксозни частни резиденции има не една.

Темата привлече обществено внимание след публикация в „Биволъ“, която разкри, че тъщата на високопоставения (вече бивш) служител във Фонд „Земеделие“ Янаки Червеняков е получила финансиране по ПРСР за къща за гости в с. Лиляново до Сандански, а след това му купила апартамент в София… Колкото повече става информацията по въпроса, толкова повече този случай не изглежда като изключение.

МАСОВО ЛИ Е ТОВА ЯВЛЕНИЕ?

Досега Фондът е изплатил над 200 милиона лева за подобни проекти. А колко са те ли? Достигането до отговора на този въпрос не се оказва толкова лесно. Проверките на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ продължават. Предстои и официално становище от Европейската комисия. Чак тогава ще научим каква част от тези 200 милиона лева ще се окажат щета и ще бъдат платени от българския бюджет.

А за да бъде оправдана и потвърдена европейската субсидия, къщата за гости трябва да отговаря на няколко прости условия:

  1. да функционира като регистрирано и категоризирано място за настаняване най-малко пет години след изпълнението на проекта;
  2. фирмата, която стопанисва къщата, трябва също така да поддържа персонал.

Това пише в критериите в наредбите на фонд „Земеделие“. Въпросът е дали изискванията се изпълняват. И тук излиза първият проблем:

Броят на къщите за гости в поддържания от Министерството на туризма списък на официално категоризираните обекти е два пъти по-малък от броя на финансираните проекти за къщи за гости. Тази проверка е изключително лесна и се прави на базата на публична информация.

Вторият проблем също лесно се открива след проверка в Националния осигурителен институт за броя на наетия персонал. Така проверяващите могат лесно да разграничат добросъвестните от подозрителните проекти, още преди да тръгнат да обикалят самите обекти и да се сблъскват със зли кучета.

ЗАЩО НЯМА ПОСЛЕДИЦИ?

Въпреки тези притеснителни данни обаче контрольорите от ДФЗ, изглежда, следват принципа „да не се гоним, за да не се хванем”. Едва 8 проекта за къщи за гости не са разплатени заради констатирани нередности, се казва в отговор на ДФЗ на въпрос на сайта за разследваща журналистика „Биволъ”, зададен по реда на Закона за достъп до обществена информация. Това прави малко над 1% от всички подобни проекти и изглежда много далеч от реалността, дори според министъра на земеделието и храните Десислава Танева. На 13 май 2016 г. тя коментира казуса така:

„Въпреки натиска от консултанти, стигнал до най-високо ниво, аз няма да подпиша мярката за къщи за гости в досегашния є вид.”

Министър Танева потвърди, че част от къщите се строят за лична употреба или нямат никаква икономическа логика. Има логика обаче тези къщи менте да бъдат идентифицирани, а неправомерно получените пари да бъдат върнати. Както и да бъде потърсена отговорност от лицата, одобрили проектите.

В края на май 2016 г. – след силен обществен натиск – Фондът все пак публикува списък с броя на финансираните къщи – те са общо 722 и са финансирани по ПРСР между 2007 и 2013 година. В прессъобщението на Фонда се казва, че информацията се публикува, за да се улесни подаването на сигнали за нередности. Списъкът обаче не съдържаше нито имената на бенефициентите, нито сумите, които те са получили.

„Биволъ” обаче открива забравен на сървърите на ДФЗ файл с различни данни за проектите, финансирани по ПРСР. След съпоставка с официалния списък на къщите за гости и проектите се оказва, че „липсват” над 1200 проекта, сред които и 287 къщи за гости. Важен детайл е, че т.нар. Селска програма е единственият европейски структурен фонд, който не се администрира с прозрачния инструмент ИСУН, а с остарялата и непрозрачна система ИКАР. За външните наблюдатели това е нещо като „черна кутия”, достъпна само за администрацията на Фонд „Земеделие”.

След продължителна кореспонденция все пак ДФЗ предоставя на „Биволъ“ в електронен вид списък, който съдържа и фирмите-бенефициенти, както и разплатените суми. Базата данни е достъпна на http://dfz.bivol.bg/guesthouses/.

Този списък показва, че финансираните проекти са 749 на брой за обща сума от 202 058 293.08 лв. Трийсетина са проектите, за които има сключен договор или анекс, но няма данни да е платена субсидия. 280 проекта са били анулирани и по тях изобщо няма плащания.

Необходими са обаче и проверки на място, за да се прецени дали даден обект е реално място за настаняване, или е частен дом, или пък „клуб за посветени” с нереално високи цени за външни посетители. Ако проверките не се направят, нарушенията ще бъдат узаконени по давност. Един такъв случай вече има. При сегашната система за контрол на разходването на европарите някои „късметлии” ще доживеят старини в модерни къщи с басейни, без да са дали от джоба си нито лев и без да са допринесли с нищо за местния бизнес.