Тол система

 

МИЛА ЧЕРНЕВА
РОСЕН БОСЕВ

Системите за електронна винетка и тол такси трябваше да бъдат въведени съответно в края на 2018 г. и лятото на 2019 г. Те обаче закъсняха сериозно, а междувременно бяха подписани договори, с които бяха ощетени държавният бюджет и свободната конкуренция. Заради сериозното си закъснение държавата търпи пропуснати ползи от десетки милиони, а и плати около 20 млн. лв. повече на изпълнителя на системата за неизпълнени дейности. Освен това заради собствената си неспособност да управлява реформата се лишава от потенциални приходи, които отиват в ръцете на частни фирми по непрозрачен начин.

Въвеждането на електронни винетки за леките автомобили и тол система за тежкотоварните превозни средства е една от най-сериозните реформи, които държавата се опитва да въведе от няколко години насам. До момента – безуспешно. Тази промяна може да увеличи сериозно бюджета за ремонт на пътища, сектор, който и сега е сериозно недофинансиран. Вместо това държавата търпи пропуснати ползи от десетки милиони заради сериозното си закъснение, а и плати около 20 млн. лв. повече на изпълнителя на системата за неизпълнени дейности. Освен това заради собствената си неспособност да управлява реформата се лишава от потенциални приходи, които отиват в ръцете на частни фирми по непрозрачен начин.

ЗАКЪСНЕНИЕТО Е ЗА НАША СМЕТКА

Според условията на поръчката тол системата трябваше да е готова през август 2018 г., а към септември 2019 да влезе в пълна експлоатация. Системата обаче закъсня и беше готова чак през лятото на 2019 г., когато изпълнителят – обединение между подразделения на австрийската компания Kapsch, я предаде на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). С промени в Закона за пътищата се измениха и сроковете за въвеждането на реформата в реална търговска експлоатация (Чернева, 2019а). Вместо на 16 август 2019 г., системата ще действа само „технически“ поне до 1 март 2020 г., а чак след това евентуално ще започне да събира и пари. Една от основните причини за забавянето е закъснялата дискусия за реформата с бизнеса. Тя започна чак на 1 април 2019 г., а първата среща на консултативния съвет, който включва представители на институции, общините и транспортни организации, беше в началото на юли – месец след планирания є старт (Чернева, 2019б).

През последните години се коментира, че годишните приходи от тол такси ще са над 1 млрд. лв. при обхват от 10 800 км, като в това число влизат не само магистрали и първокласни пътища, но и втори, и дори трети клас пътища. Самите тарифи, които правителството представи пред транспортните фирми, също изглеждаха високи (Чернева и Горанова, 2019в). Тогава регионалният зам.-министър Николай Нанков твърдеше, че ако се запазят предложените ставки, приходите ще са 1.160 млрд. лв. От тях обаче 15% ще отидат за издръжка на системата, а максимум 7% отиват за т.нар. национални доставчици на услуги – частните компании, които също доставят винетки и тол такси. Тоест за пътища все пак остават малко над 900 млн. лв. по груби сметки.

След началото на преговорите регионалното министерство намали обхвата почти 50% на около 5900 км (Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 2019).

Регионалният министър Петя Аврамова и нейният заместник Нанков обявиха за годишен приход от 550–600 млн. лв. от тол такси. Ако тези числа се вземат предвид, а приемем, че закъснението е от шест месеца и ще се запази, то значи, съвсем грубо, че така са пропуснати ползи от бюджета за пътна инфраструктура от близо 300 млн. лв.

ЕДИН ХИТЪР АНЕКС

Част от закъснението на тол системата проличава и чрез допълнително споразумение, подписано между АПИ и австрийския консорциум „Капш трафик солюшънс“. Месец и половина след като основните дейности трябва да са изпълнени, през септември 2019 г., те се предоговарят за основни моменти. Договорът е сключен през януари 2018г., но осем месеца по-късно тихомълком и без да се коментира в публичното пространство, пътната агенция подписва анекс към него. Той предвижда промяна в 18 от дейностите, за които е сключен договорът (Допълнително споразумение № 53-00-9055/ 28.09.2018 г.). Повечето от тях създават впечатлението, че задълженията на изпълнителя се разширяват, но същото време допълнителното споразумение предвижда отпадането на основни дейности, които имат голяма финансова тежест. Груба оценка показва, че в резултат на анекса на изпълнителя ще бъдат спестени около 20 млн. лв. В същото време подобно мащабно изменение на договора влиза в конфликт със Закона за обществените поръчки и допълнително внася съмнения около действията на държавата (Босев, 2019).

Например “Kapsch” са освободени от задължението да преоборудват 125 съществуващи рамки за контрол, които се намират в населени места. Причината е логична – в населени места не може да се събира тол такса. Това обстоятелство без съмнение е било известно на АПИ и преди да обявят поръчката. За да мотивират изменението, от АПИ посочват проект за промени в Директива 2008/96/ЕО, в който се казва, „че не е възможно да бъдат налагани тол такси на градските пътища“. Въпросната директива наистина е в процес на изменение, но малката подробност е, че тя няма никакво отношение към тол таксите, а регулира „управлението на безопасността на пътните инфраструктури“.

Според източник на „Капитал“, участвал в подготовката на заданието, дейността по преоборудване на рамките се състои реално в тяхната подмяна (Босев, 2019). „Цялата техника се маха и се сменя с нова. Единственото, което остава, е металната рамка, тя струва 2–3 хил. лв.“, коментира източникът. Общият брой рамки, които е трябвало да бъдат преоборудвани, е 320, като след анекса техният брой е бил намален до 200. По информация на източника ни тази промяна е довела до икономия за над 10 млн. лв. за „Kapsch“. За сравнение – сключеният договор през 2014 г. за изграждането на 100 рамки с преброителни пунктове, които са надалеч по-ниско технологично ниво, е на стойност 4.8 млн. лв.

„Kapsch“ са освободени също така от задължението да поставят над 200 км оптични кабели до десетте най-натоварени гранични пункта в страната. По груби оценки изграждането на 200 км оптична мрежа струва между 6 и 10 млн. лв. Участник в процедурата за избор на изпълнител коментира пред „Капитал“, че когато са правили проучване, за да подготвят офертата си, те са предвидили за тази дейност 15 млн. лв. (Босев, 2019).

АПИ мотивира причина за отпадане на тази дейност с писмо, което е получила от Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), в което се казвало, че действащата комуникационна свързаност е напълно достатъчна и необходимостта от изграждане на оптична мрежа е отпаднала. В отговор на запитване от в. „Капитал“ от ДАЕУ опровергават подобно твърдение. „Писмо, приписвано на Държавната агенция, според това, което визирате, не съществува. На всички етапи на реализация на проекта на АПИ е оказвано в пълен обем поисканото от тях съдействие“, отговори пресаташето на агенцията Веселин Нинов. „Нещо повече – Държавната агенция „Електронно управление“ е заинтересувана от разширяване на оптичната мрежа с цел последващото є използване за управление, интеграция и развитие на други инфраструктурни проекти за нуждите на електронното управление и за целите на националната сигурност“, се казва още в отговора ДАЕУ.

Друга съществена промяна е, че предвидените 30 офиса по граничните пунктове, на които е трябвало да се санкционират неплатилите водачи, излизащи от страната, ще бъдат само седем. Причината за промяната е, че от Агенция „Митници“ са изразили готовност да се ангажират с дейност по правоприлагане. Тук отново се появява въпросът защо тази сметка не е била направена още при обявяване на офертата. Отпадането на 23 контейнера ще спести на изпълнителя около 300 хил. лв.

А ПОСРЕДНИЦИТЕ ВЛАДЕЯТ ХАОСА

В самата продажба на електронни винетки и тол такси също има пропуснати ползи. Освен държавата в този бизнес могат да влязат и частни фирми – т.нар. национални доставчици на услуги (НДУ), като това е стандартна практика в цяла Европа. Те печелят от комисиона, която си приспадат от стойността на винетката. В продължение на осем месеца от пускането на електронните винетки обаче само една частна фирма владееше пазара – „Интелигентни трафик системи“, въпреки че имаше и други желаещи.

Първият проблем с нея е, че компанията започва работа с АПИ при липса на свободна конкуренция и равнопоставеност. Фирмата сключва договор на 19 декември. Ден след като е избрала фирмата за НДУ, АПИ публикува на сайта си най-после условията за кандидатстване. Преди това обаче не е проведена никаква информационна кампания, за да може всички фирми да кандидатстват успоредно. Явно е обаче, че ИТС са имали достъп до процеса преди всички останали.

Освен че е избрана по непрозрачен начин, фирмата се справя и подозрително по-добре от държавата. Според условията на АПИ максималната комисиона е 7%, като според копието на договора между агенцията и ИТС, който „Капитал“ цитира, именно това е заложеният процент. Така държавата прибира от всяка годишна винетка не 97 лв., а 90.21 лв. (Чернева, 2019г). От отговори на ИТС до „Капитал“ в края на януари те държат 60% от пазара (Чернева, 2019г). За това вероятно е спомогнал хаосът, който настъпи при старта на новата система за таксуване на автомобилите в края на декември 2018 г. (Чернева, 2019д). Въпреки че теоретично беше тествана предварително, системата за електронни винетки, която де факто е един онлайн магазин, се оказа доста проблематична.

Потребителите имаха проблеми с купуването на винетка от приложението или сайта, а повечето проверени терминали за самотаксуване на бензиностанции не работеха или просто липсваха. От граничните пунктове само Капитан Андреево имаше подобен терминал.

И ако това се случи с далеч по-елементарната система за винетки, то тази за тола е сложна и изисква реална експертиза от страна на държавата. Дали при нейния старт ще се повтори фиаското, предстои да стане ясно евентуално в началото на 2020 г.
Източници
Допълнително споразумение № 53-00-9055/ 28.09.2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ https://bit.ly/37aw5gu
Босев, Росен (2019) https://bit.ly/32Ll5m6
Министерство на регионалното развитие и благоустройството (2019) https://bit.ly/2QcRyPK
Чернева, Мила (2019а) https://bit.ly/2qMjKhG
Чернева, Мила (2019б) https://bit.ly/33Tq5Xv
Чернева, Мила; Горанова, Калина (2019в) https://bit.ly/2rFDUui
Чернева, Мила (2019г) https://bit.ly/2QbSvaS
Чернева, Мила (2019д) https://bit.ly/2Xao06D