МАЛКО ТЕОРИЯ

Правителствата и общинските власти нямат и не разпределят собствени средства, а пари на данъкоплатците. Работата с чужди пари, сравнена с използването на собствени средства, има някои особености, които добре са представени на тази картина.
Казано с едно изречение: използването на чуждите пари, тези на данъкоплатците, винаги предполага известна неефективност.
Такава e микроикономиката на правителствените разходи и преразпределение. Тя не зависи от характера на политическата система или културата.

Разсъждението по тази картинка е направено като благодарност към един президент на САЩ от един Нобелов лауреат по икономика по повод и като благодарност за удостояването на икономиста с най-висше държавно отличие (виж: Фрийдман, 2003).
Поради тези особености навсякъде към употребата на пари на данъкоплатците се предявяват високи изисквания за прозрачност, отчетност и порядъчност. Очевидно е, че в разгледаните тук и в много други случаи тези изисквания не са спазени.
Общото между различните случаи, разказани тук, е, че в тях става дума за обществени поръчки.

Макроикономически – според Европейската комисия 2017 стойността им за България за 2006–2016 г. е 22–23% от БВП (а 6.5% от БВП е цената на самото участие в търгове и конкурси). Средно за ЕС делът е 27% за поръчките и 4.2% от БВП на участието. Разходът за участие в такива поръчки в България е 6% от БВП. В Полша, Словакия и Унгария делът на поръчките в БВП е два пъти по-висок от този в България. Но разходът за участие – два пъти по-незначителен като тежест на икономиката. Има известна корелация между обема на поръчките и усещането за корупция: в Ирландия този обем е около 5% от БВП, в Дания – 10%, а индекса на корупция е сред най-благоприятните в света.

Правителствените поръчки на централно и местно равнище могат да се осъществяват по два начина – като частно предлагане на публични услуги на конкурентна основа и като публично-частно партньорство (ПЧП). Българските процедури са с уклон към ПЧП. Тук има един важен обществен риск: публичният интерес да се представлява от партията, коалицията на власт, а частният – от техните приятели. Това е общото практически за всички изложени случаи, включително и такива големи разходи като тол системата и финансирането на здравеопазването.

От икономическо гледище корупцията е умишлено нарушаване на принципа на конкуренцията между несвързани лица в интерес на самия себе си или в полза на свързани лица. Нарушаването на този принцип по погрешка, случайност или невнимание е също така и общата основа на неефективността на властовото преразпределение. От библейски времена от управниците се изисква да нямат лични интереси, бизнес и привързаности освен обществения интерес. Не е лошо да се помни, че повечето радикални политически деятели на ХХ век са идвали на власт с антикорупционна реторика.

ОСОБЕНОСТИ НА ОТДЕЛНИТЕ СЛУЧАИ

Всичко разказано в тази и предишните книги онагледява в някакъв вариант казаното по-горе.

Резюмето на наблюдението на ИПИ на „Успехите и провалите на българските правителства“ показва, че „провалите“ – това е условно определение – не само преобладават, но вероятно са и съществена част от икономиката на страната. Какво точно може да се изчисли със специално изследване. Но с голяма достоверност може да се предположи, че те струват годишно между 0.5 и 1.5% от БВП (т.е. между 600 млн. и 1.8 млрд. лв.). В някои години те прекрачват този диапазон: при събития като фалита на КТБ, плащане по международни арбитражи, какъвто бе случаят с РОСАТОМ по повод договора с НЕК за изграждането на АЕЦ „Белене“, и други подобни.

Минали случаи на неефективност и корупция не изчезват, а обикновено продължат да трупат загуби, стават част от практиката на изразходване на обществени средства. Например известно е, че Хидровъзел „Цанков камък“, след инвестиция от 1.1 млрд. лв. е неефективна централа, чиито загуби се покриват от НЕК (виж: Economic.bg.). Но и за този казус е необходимо специално изследване.
Някои от описаните тук случаи (поне три от тях) са за проблематично използване не само на средствата на българските данъкоплатци, но за неефективност и на разполагането с финансирания по програми на ЕС. Те могат да не са пряка злоупотреба, но поставят въпроси за финансиране на политическа лоялност на телевизионни дружества и други медии. В тези случаи умисъл е трудно да се докаже. Но има смисъл да се търси корелация чрез анализ на съдържанието на новини, коментари, публицистични предавания и присъствие в популярните часове на денонощието на определени „говорещи глави“ и политици.

В някои казуси, например тези със строителството в центровете на София, Варна или магистралите, са възможни исторически аналогии, които онагледяват липса на ефективност. Направих усилието да проверя какво означава неспазването на сроковете по тези проекти и потърсих в интернет „Колко време би отнело построяването на египетска пирамида със съвременни технологии“.

Реконструкции от този род са трудни и условни (виж: Egyptian). Но според различните оценки се оказа, че ремонтът на „Графа“ може да се окаже малко по-дълъг от строителството на Хеопсовата пирамида, до една трета от времето за тази цел. (В сметката не влизат ритуалните помещения и естетически от днешна гледна точка орнаменти във вътрешността на пирамидите и храмовете, тяхната оценка би била прекалено условна, защото няма аналог.) Но сравненията със собствения български опит и този на други страни от ЕС са по-необходими.

Както в минали случаи като „Цанков камък“, така и във всички строителни начинания, градски или не, може да се очаква, че неправилното изпълнение сега ще доведе до разходи в бъдеще. Например, ако се наложи еднократно да се отстранят недостатъците на трамвайното трасе по улица „Граф Игнатиев“, проектът би струвал между 17 и 18 млн. лв.

В редица случаи е невъзможно да се оценят страничните разходи, защото за целта трябва да се положат нетривиални усилия от интердисциплинарен екип изследователи. Но при представените тук градски проекти това може да бъде направено. Да речем, заявените пропуснати ползи на предприемачите и търговците от „Графа“ са 387 хил. лв. Те не са признати от съда. Но най-вероятно са няколко пъти повече от тази сума. Предполагам между 1.4 и 1.6 млн. лв.

Споменаването на съща ми връща към нарушаването на конкуренцията между несвързани лица.

В България към такива случаи би могло да се прилага определението „организирана престъпна група“ според чл. 94, т. 20 на Наказателния кодекс. Такава група „е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години“, а „сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура“. Всичко зависи от това къде прокуратурата и разследващите органи поставят границата на броенето на лицат и по какъв начин определят периода на техните деяния.

Един от казусите показва как малки като сума бюджетни стимули могат да се използват от парламентарно представените политически партии, за да се осигури лоялност на определени представители или поделения на правораздавателната система.

Изглеждат много типични представените тук случаи (те са поне два), при които „кухи фирма“ за печелене на държавни поръчки, създадени от свързани неформално и хора със съмнителна репутация, очевидно злоупотребявали в миналото, се използват за разпределяне на обществени поръчки. Договорите са ЮДП – Благоевград, са точно това. Разпределените поръчки са на стойност поне 90 млн. лв. Държавни служители, които по занятие следва да представляват обществен интерес, но частният в сделките по поръчките се представлява от техни приятели. Когато нещата стигнат до съд и разследване, тези хора свидетелстват така, че да бъде защитена или оневинена групата, а в един случай има и съдебен състав от близък роднина, който гледа такова дело.

В допълнение към казаното, бих добавил, че едното физическо лице – постоянен „бенефициент“ на поръчките от ЮДП, не просто е бил привилегирован от замяната на държавна собственост или предоставянето й на невероятно ниски цени през 2009 г., но може и да се пресметне размерът на облагата. Според регистрираните сделки възможната привилегия варира от 3.5 пъти по-ниски цени на придобитото (ако се вземат най-ниските цени на продажбите на гори и селскостопански земи от правителството) до 233 при максимални исторически цени в региона (Каварна), но може би е най-вероятно тя да е само 60 пъти – при средните цени за годината на придобиване на земи и гори в това землище.

Интересно е също, че може да се оцени и потенциала на разполагането с имущества на ЮДП. Той е 400 млн. лв., при допускане за постепенна реализация на половината от горските масиви, принадлежащи на дружеството.

ГОЛЯМАТА КАРТИНА

Авторите са прегледали и представили в разбираем вид огромен масив информация. Стореното от тях може да бъде актуализирано, допълвано и подложено на нови обширни анализи.

Икономически погледнато, само общинските злоупотреби и неефективност при изразходването на публични средства, разгледани в тази книга, са от порядъка на 300 млн. лв. (или 0.25% от прогнозния БВП на страната за 2020 г.). По-важно е обаче, че сумата е по-значителна от необслужените към средата на тази година заеми на общините в България.

Но равносметката от тази и предишните Черни книги е важна и с това, че без такива публикации положението не би могло да се изменя към по-добро.

По единадесет от петнадесетте казуса текат процедури за проверка и защита на обществения интерес. Всички казуси на неефективност и злоупотреба със средства на данъкоплатците са забелязани, проучени и представени на широката общественост от организации на гражданското общество, при водеща роля на журналистите. Срещащата се понякога самооценка за липса на граждански действия и контрол, както и за зависимостта на медиите, изглеждат силно преувеличени, когато се осмисли казаното в тази книга.

Другите материали от книгата повдигат въпроси, за които вероятно ще се търсят отговори. В един от материалите, този за финансирането на здравеопазването, търсенето ще продължи с години. Той показва, че дори тук частното предлагане на обществената услуга трябва да се преценява внимателно. Поради естеството на самата услуга „здравеопазване“ (здравето е притежание на отделния човек, донякъде следствие на поведението му и много често на заложеното в него от родителите, трудна предвидимост и несигурност на резултата и финансиране – почти винаги – с пари „на другите“) споровете кое я подпомага, а кое не, не ще приключат в обозримо бъдеще.

Все пак и тук нещо се знае. През 1960 г. средната продължителност на живота у нас е била около 69.2 години. След това има 16-годишен период на бавно подобрение: през 1986 г. тя е 71.7 години. Това е най-високата стойност на показателя за целия период до 1989 г.

За десетте следващи години (съкращаването започва през 1987 г.), т.е. към 1997 г. продължителността на живота спада до равнището на 1963 г. (69.3 години). След това, до 2017 г. (75.8 години продължителност) удължаването на живота в България е с 5.5 години спрямо равнището от 1960 г., а спрямо това на 1997 г. – с 4.5 години. Иначе казано, на последните десет години дължим 4/5 от подобрението за последните 50 години. (Между другото такава е картината и във всички бивши комунистически страни: от 60-те години на миналия век удължаването на живота там е около два пъти по-бавно, отколкото в Западна Европа. Подобрението започва през 1991 г.

На практика всички материали са разработени с използване регистри и на правата за достъп до информация по съответния закон. В съставянето, усъвършенстването и прилагането на този закон неотменима роля има Програма достъп до информация, нейните прегледи на състоянието на информацията, помощта при съдебни дела за достъп до информация и обученията на предоставящи (държавни и общински органи) и търсещи обществена информация (граждани, техни организации и журналисти).

Красен Станчев

Е доцент в СУ и председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика, бивш народен представител и председател на комисия във ВНС.

 
Източници
Европейска комисия (2017), Европейски семестър — тематичен информационен документ: обществени поръчки: https://bit.ly/33Lofrw
Egyptian, “How long would it take us to build an Egyptian pyramid with today‘s advancements?” – https://qr.ae/TWBqR0
Economic.bg, Чашата на язовир „Цанков камък“ се пуква, започва спешен ремонт, 11 август 2017: https://bit.ly/2qNe07o
Фрийдман, 2003: Friedman, Milton, What Is Milton Friedman Known For? Tribute by George Bush on Economics (2002), YouTube: https://bit.ly/33I53eg