BB2017_Kaliakra_Windmill_864x400

АТАНАС ЧОБАНОВ

България беше осъдена от ЕС за неспазване на екологичните правила в „Калиакра”, където е допуснато изграждането на шест ветропарка. Сега те се оказват не само незаконни, но и получават щедри субсидии за зелена енергия. Държавата нито премахва незаконните обекти, нито спира субсидиите им. Сметката за данъкоплатците е в размер на стотици милиони лева. А може и да порасне.

Историята накратко звучи така: Европейската комисия иска от държавата да спре държавната помощ за незаконните ветропаркове на „Калиакра”, заради които България беше осъдена от Съда на Европейските общности в Люксембург. Българската страна обаче отказва с различни обяснения. Грубите сметки показват, че това ще струва на данъкоплатците стотици милиони лева. Сметката може да надхвърли и половин милиард, ако Брюксел наложи на България глоба за неспазване на правилата.

Тези заключения се основават на данни, получени от „Биволъ“ от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и по реда на Регламент 1049/2001 – „европейския ЗДОИ (Закон за достъп до обществена информация – б.р.)”.

ЗАЩО БЕШЕ ОСЪДЕНА БЪЛГАРИЯ?

България се присъединява към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и поема ангажимент да спазва европейското законодателство, включително и това за опазване на околната среда. Този ангажимент не е спазен, тъй като „Калиакра“ не е била обявена за Специална защитена зона (СЗЗ), констатира Съдът на Европейските общности в свое решение от 14 януари 2016 г., изреждайки подробно членовете на европейските директиви, които са нарушени, като е допуснато строителството на шест ветропарка и едно голф игрище.

От съдебното решение се разбира, че разрешителните за перките са издадени, преди България да се присъедини към ЕС, но „Директивата за местообитанията се прилага включително за съоръжения, чийто проект компетентният орган е одобрил, преди предвиденият в тази директива режим на защита да започне да се прилага за съответната защитена зона”. Тоест, след като България влиза в ЕС, строежите на ветрогенератори в тази зона е трябвало да бъдат спрени от държавата, а тя не го е направила.

Следва размяна на писма между Брюксел и София. Накрая процедурата води до завеждане на дело, което България губи. От 14 януари 2016 г., когато е публикувано решението на Съда на ЕО в Люксембург, изградените ветропаркове и голф комплексът се считат за незаконни.

ОТ ЛЮБОВ КЪМ СУБСИДИИТЕ

Инвестициите във въпросните ветропаркове са мотивирани от възможността за получаване на субсидии по силата на Закона енергията от възобновяеми източници (ВЕИ). Токът от тези съоръжения се изкупува на по-висока цена от пазарната. В нотификацията за държавна помощ до ЕК от 2016 г. България е записала колко точно са тези преференциални цени. По-късно държавата намалява преференциите за ВЕИ, но цените остават по-високи от пазарните.

Схемата за подпомагане е за всички централи за възобновяеми източници – вятърни, водни и фотоволтаични за периода 2011–2021 г. Прогнозните помощи за зелена енергия за тези 10 години са 13 227 144 000 лв. Т.е. това са парите, с които се разделят данъкоплатците в името на чистата енергия.

Това е една от малкото форми на държавна помощ за частния бизнес, насърчавана от Брюксел като част от стратегията за преход към чиста енергия. Субсидиите обаче са за тези, които спазват правилата. И Европейската комисия дава ясен знак, че не е редно да се субсидират проекти, които са построени и работят в нарушение на правилата. Въпросът за спиране на помощите за незаконните вятърни централи е поставен в имейл от Генерална дирекция „Конкурентоспособност“ на Европейската комисия до българските власти. В съобщението, публикувано от „Биволъ”, пише следното:

“Това е текстът на ангажимента, който ще поискаме от българските власти по отношение на проблемните вятърни инсталации, които са в нарушение на екологичното законодателство:

„Българските власти потвърдиха, че вятърните турбини, които са предмет на решението на Съда на Европейските общности по дело C-141/14 „Комисията срещу България“, няма да получават помощ по схема- та за помощи до момента, в който Комисията бъде удовлетворена, че България е изпълнила необходимите мерки за съобразяване с посоченото решение“.

България на практика отказва да спре субсидиите. Отговорът на правителството до Комисията е изпратен на 1 август 2016 и гласи:

“Що се отнася до информацията, включена в предишния ни имейл, бихме искали да посочим, че всички вятърни електроцентрали, предмет на решението на Съда по дело C-141/14, са сключили предварителни до- говори за присъединяване към електрическата мрежа преди Законът за енергия от възобновяеми източници да влезе в сила…

Също така бихме искали да посочим, че Законът за енергия от възобновяеми източници няма (ретроактивно/със задна дата) действие по отношение на действащите ВЕИ централи”.

Към мейла е прикрепена и таблица със списък на централите, засегнати от решението на Съда в Люксембург, с указани години на присъединяване към електрическата мрежа.

Този отказ да се изпълни волята на Европейската комисия е формулиран и по различен начин в нотификацията до Комисията относно подпомагането. В точка 86 от документа от 2016 г. пише:

“По отношение на решението на Съда по дело C-141/14 Комисия/България, българските власти заявиха, че никое от вятърните съоръжения, които са част от обхвата на настоящата мярка за помощ, не са предмет на споменато съдебно решение. Поради това Комисията отбелязва че, както заявиха българските власти, на никое от вятърните съоръжения, предмет на упоменатото съдебно решение, няма да бъде предоставена помощ въз основа на настоящата мярка за помощ, за която е изпратено уведомление”.

С други думи, България твърди, че тези шест централи са построени и включени към мрежата, преди да влезе в сила актуалната мярка за подпомагане, а тя пък и без това не ги засяга.

КОЛКО ТОЧНО Е ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ?

Общата мощност на всички незаконни перки в шестте ветропарка е 232.5 мегавата – това е 2% от съвкупната мощност на българските централи. След като Съдът на ЕО обявява за незаконни тези съоръжения, те продължават да получават субсидии.

В договора за изкупуване на ток с НЕК с най-големия производител в „Калиакра“ – „Ей и Ес Гео Енерджи”, е записано, че цената от 185,95 лв./MWh важи за пълните ефективни годишни часове на работа на вятърните генератори до 2250 часа годишно. Договорът бе публикуван на сайта на Министерството на енергетиката – той е подписан през 2008 г. и е със срок от 12 години. Няма обаче публична информация за точния брой разплатени МВт и затова точна сметка на полученото в повече като субсидии не може да се направи. Най-груби сметки водят до извода, че данъкоплатците би трябвало да са подпомогнали този производител със стотици милиони.

Но това не е всичко. Европейската комисия тепърва ще решава дали да наложи на България глоба. Тя може да бъде в размер на 1.5 милиона евро еднократно и по 20 000 евро за всеки ден до изпълнението на исканията на Комисията. А сред тези искания е премахването на незаконните централи. Към края на 2017 г. няма индикации, че правителството ще се съобрази с решението на Съда.

ИЗТОЧНИЦИ:

Уведомление на България до Европейската комисия относно „Подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници в България”

https://goo.gl/mGwyPc

Решение на Съда на Европейските общности срещу България за „Калиакра“

https://goo.gl/aRaZhC

Писмото от Генерална дирекция „Конкурентоспособност“ до България Отговор на България на писмото за спиране на помощта за незаконните ветропаркове

Договор за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и „Ей И Ес Гео Енерджи“ ООД

https://goo.gl/P4tvRs

Копие от цитираната документация е достъпно на сайта chernakniga.bg

Документи:

Annex II reply to Gestdem 2017-4699 Annex I reply to Gestdem 2017-4699 2017 – 080854 – reply to GESTDEM 2017-4699