BB2017_Egovi_864x400

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

Похарчените досега пари за електронно управление са сред най-ярките доказателства за поговорката, че когато не знаеш къде отиваш, със сигурност стигаш другаде. Без ясна визия за посоката и без координация между институциите процесът бе оставен на хаоса. Всяко ведомство получи свободата да харчи пари от европейските фондове за каквото си реши, стига да му сложи етикета „електронно управление”. След такова прахосване никой не трябва да се изненадва, че резултат все още няма.

Никой не знае колко точно пари са похарчени за електронно управление в България в последните 11 години – оттогава институциите отчитат дейност в тази посока. Засега има един безспорен факт – функциониращо „електронно управление“ няма. Няма и необходимата т.нар. архитектура на това електронно управление и държавата се зае да я изгражда отначало.

От 2016 г. има Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) към Министерския съвет и е създаде- на със Закона за електронното управление. Агенцията обяви, че е започнала анализ на това, колко пари са били похарчени дотук, но този анализ се очаква едва следва- щата година. Голямата част от финансирането е по европейски проекти чрез обществени поръчки – данните за тях водят до „обоснованото предположение“, че цената дотук е над 200 млн. лева. Българската стопанска камара публикува в края на 2017 г. статия в поредицата си „Стига вече!“, в която споменава за похарчени „около 2 млрд. лв.“ Тази сума обаче не разграничава ясно парите, похарчени за подобряване на администрацията изобщо, от тези, предназначени специално за електронно управление. „Доказуемата“ сума е за малко над 200 млн. лв.

ДА СЕ ВЪРНЕМ ГОДИНИ НАЗАД

За начало на изграждането на електронно управление можем да приемем 2006 година. Първите действия на електронното управление датират още от края на 2002 г., когато правителството приема стратегия за развитието му. Същата е актуализирана през 2003 г. и през 2006 г., а на 29 декември 2010 г. е заменена с Общата стратегия за електронно управление.

През 2006 г. е началото на проекта „Интеграционна система на електронното правителство“ (ИСЕП). В началото на 2007 г. заработва контролният технически център на електронното правителство в Дом №3 на резиденция „Бояна“. Тогава той представлява масив от 46 сървъра и дисково пространство с капацитет 15 терабайта. Кабинетът дава 23 млн. лв. за електронно правителство за 2006 и 2007 г.

Най-голямото перо в началото е за доставката на 5185 броя персонални и 1100 броя преносими компютри за администрациите – това е на стойност близо 7.6 млн. лв. За Интеграционна система на електронното правителство (ИСЕП) са отпуснати още 5.05 млн. лв. По проект „Интегрирано административно обслужване и предоставяне на публични услуги“ са инвестирани 3.77 млн. лв. Проектът предполага, че българското електрон- но правителство ще предоставя от една точка достъп до всички електронни услуги, предоставяни от централната администрация.

Нещата вървят все по този начин, но идва момент, когато липсващият резултат започва да се забелязва. Така стигаме до 21 септември 2011 г. Правителствената информационна служба на кабинета „Борисов“ съобщава, че той оглавява нова структура – Съвет за електронното управление. На същото заседание на кабинета е приета и „Обща стратегия за електронното управление в страната за периода 2011–2015 г.“ Медиите съобщават тогава, че Борисов се е впечатлил от изграденото от Естония електронно правителство и смята да изгради такова у нас, и дори по-бързо. На последното заседание на кабинета за август същата година Борисов дори нарежда електронното правителство да заработи до 6 месеца.

КОЙ ДАДЕ ПАРИТЕ И КОЛКО

В периода 2007–2014 г. електронното управление се финансира основно чрез оперативна програма „Административен капацитет“ с пари от Европейския съюз. По-голямата част от проектите са по оперативна ос „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление“. По тази ос реално изплатените суми са почти 140 млн. лв., като от тях европейското финансиране е от близо 127 млн. лв. – останалите са от държавния бюджет на България.

Проекти изпълняват почти всички министерства, съдилища, държавни агенции и общини. Но десетки милиони са усвоени и по други оперативни програми. Основният проект, с който се изгражда инфраструктура за широколентов достъп до интернет за нуждите на елек- тронното управление, е наречен „Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура“, и се финансира по оперативна програма „Регионално развитие“. Срещу близо 37 млн. лв., изплатени през 2014–2015 г., са изградени 906 км оптични кабелни линии и са свързани 29 общини и 24 малки населени места.

В следващия програмен период – до 2020 г., основното финансиране е по програма „Добро управление“ и приоритетна ос „Административно обслужване и е-управление“. Договорената сума е 271.80 млн. лв., от които до ноември са усвоени 6.12 млн. лв. Само за изпълнение на „Стратегията за развитие на електронното управление 2016–2020 г.“ са предвидени почти 74 млн. лв., а от тях са усвоени почти 5.7 млн. лв. От всички посочени числа дотук се събират посочените в началото 200 млн. лв.

А КАКЪВ Е РЕЗУЛТАТЪТ?

Едно от многото определения за електронното правителство е свързано с предоставянето на интегрирани обществени услуги чрез глобалната мрежа интернет, които са ориентирани към обслужването на гражданите и бизнеса, без оглед на време (24 часа/7 дни) и място.

За да има изградено електронно правителство, трябва да са изпълнени няколко условия и да сме преминали през няколко фази. Условията са: да е възможна комуникация чрез електронната система на държавата между администрация и граждани, администрация–бизнес и администрация–администрация. Първата фаза е изграждане на правителствени портали и уебсайтове с нормативна и справочна информация. Втората – разработване на интерактивни уебпортали на правителството, които позволяват получаването на обратна връзка между потребителите и администрацията. Третата фаза е да може да се извършват административните услуги по електронен път, да има прозрачност на административния процес и възможност за контрол на дейността на администрацията.

Колко близо сме до третата фаза след похарчени над 200 милиона? Проблемът е, че не можем да направим такава оценка. Усвояването на средства от европейски- те програми на принципа „дайте да дадем“ не доближи България до истинско и повсеместно електронно управление. Основната причина е липсата идея за посоката и липсата на централизирана координация на процеса.

ВСИЧКО (ПОЧТИ) ОТНАЧАЛО

Държавна агенция за „Електронно управление“ е създадена през 2016 г. и за неин председател е назначен Росен Желязков. Първия си отчет Агенцията прави година по-късно. Анализът от 2007 г. за развитие на е-управлението констатира, че няма обща платформа за електронно управление. Причината е както липсата на час- ти от функционалности и на технологични средства, така и на нормативни основания.

При представянето на отчета Желязков каза, че има дисбаланс между предоставянето на електронни услуги и усилията за изграждане на е-управление. Вместо да е из- пълнена целта на електронното управление, а именно да се предлагат електронни услуги, се създава електронна бюрокрация. Той даде пример с електронното издаване на удостоверение за постоянен адрес, което се предлага от няколко общини. След издаването му онлайн, гражданинът отново трябва да го разпечата под формата на хартиено удостоверение и да го занесе при чиновниците, които го изискват. Не е ли по-лесно чиновниците да си проверят тази информация по електронен път? По-лесно е, но никой изобщо не е мислил за това, когато е харчил пари за „електронно управление“ в последните години.

През 2018 г. Агенцията предвижда „продължаване на работата по трансформиране на удостоверителните услуги във вътрешни електронни административни услуги“. На практика работата се връща отначало. Досега са въведени 400 е-услуги, някои от които обаче са напълно безсмислени. Например община Пещера предлага е-услуга за „регистрация на пътни превозни средства с животинска тяга и издаване на удостоверения на водачите“. Услугата е предназначена за собствениците на каруци и е безплатна. Но пък никой не е помислил точно от това ли имат нужда жителите на общината и дали точно собствениците на каруци могат да се възползват от услугата – досега никой не се е възползвал от нея, въпреки че се предлага повече от година.

„Наличните данни показват, че усилията за изграждане на електронното управление в България остават силно фрагментирани. Фокусът на усилията е върху от- делните институции. Те от своя страна допускат зависимост на информационните си системи от хардуер, а нивото им на интеграция в общия случай е частично и с краткотраен ефект“, пише в отчета на агенцията.

Това е диагнозата. Няколко правителства поред обявяваха електронното управление за приоритет. Европейските и българските данъкоплатци се разделиха с над 200 млн. лв., а резултатът го няма. Сега работата започва отначало. Обещанието е до края на 2018 г. всички администрации да обменят документите си по електронен път.

ИЗТОЧНИЦИ:

Първа стратегия за електронно управление от 2002 г.

https://goo.gl/ankbPy

Съобщение на Държавна агенция „Електронно управление”

https://goo.gl/aZg68H

Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС

https://goo.gl/kd5qQu

http://2020.eufunds.bg/bg/1/0/PriorityLines

Единен портал за електронни административни услуги

https://goo.gl/KJuf9v

Публикации по темата:

Българска стопанска камара: „СТИГА ВЕЧЕ!“ 18: ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО (БЪЛГАРИЯ – ЕСТОНИЯ)