Varna_Stadium_864x400

СПАС СПАСОВ

Община Варна създава перфектните предпоставки за „скрита приватизация на общинско имущество“. Констатацията е на Сметната палата, а повод е едно от двете идентични съдружия на местната администрация – апортиране на имоти, миноритарен дял в партньорството и никаква заинтересуваност от последствията. По една и съща схема Варна ос- тава без стадионите си „Юрий Гагарин“ и „Спартак”. Частните компании печелят от имотите, а данъкоплатците се разделят със собствеността си.

Две от най-големите спортни съоръжения във Варна – стадионите „Юрий Гагарин“ и „Спартак“, станаха жертва на една и съща схема за скрита приватизация чрез апорт в частни търговски дружества. Така общината изгуби веднъж собствеността си върху имотите и втори път възможността да влияе върху разпореждането с тях, тъй като е миноритарен съдружник в компаниите, които ги придобиха. Това предизвика протести в града, a накрая се намеси лично премиерът, но засега не изглежда някой да търси отговорност за цялата тази бъркотия.

Началото е през 2005 г., когато администрацията на тогавашния кмет на града Кирил Йорданов влиза в съдружие с „Химимпорт“ и основава компанията „Спор- тен комплекс Варна“. В нея общината влиза с апорт от 136 дка собствени терени, в това число и най-големият градски стадион „Юрий Гагарин“. Имотите са оценени на малко над 12 млн. лв., което прави по около 40 евро на кв.м. Справка в архивите на няколко от най-големите агенции за недвижими имоти във Варна обаче показва, че през април 2005 г., средната цена на парцелите в същия район на Варна е около три-четири пъти по-висока. Не- зависимо от това администрацията на Йорданов не оспорва оценката и по тази причина срещу апортираните имоти са записани едва 35% от акциите в новоучредена- та компания.

Останалите 65% от акциите получава „Химимпорт“ срещу обявена парична вноска от близо 22.5 млн. лв. За изпълнителен директор на „Спортен комплекс Варна“ е назначен Марин Митев, член на надзорния съвет на Централна кооперативна банка и на управителния съвет на „Химимпорт“.

И ЗАПОЧВАТ ЕДНИ „ОГРОМНИ ТРУДНОСТИ“

Дружеството е записало в предмета на дейността си, че ще се занимава с „организиране и провеждане на спорт- ни събития и мероприятия, изграждане, поддържане и експлоатация на спортни площадки, стадиони, басейни и други съоръжения за спортни и културни цели“. Но от 2005 г. досега от „Спортен комплекс Варна“ непрекъснато обясняват, че строителството на нов градски стадион среща „огромни трудности“. Те започвали с липсата на кадастрална скица и неясна собственост на част от апортираните общински парцели и искания за продажба от собствениците им на „нереално високи“ цени и стигали чак до непредвидено високи разходи за изместване на подземни и надземни комуникационни трасета. Но така или иначе дванадесет години по-късно новият град- ски стадион продължава да е само във фаза „бавно напредващ груб строеж“.

Междувременно през септември 2015 г. част от апортираните 136 дка общинска земя, оценени на 12 млн. лв., е продадена на командитно дружество с участието на „Кауфланд България“. Стойността на сделката е доста любопитна – за 14.46 дка купувачът плаща близо… 18.3 млн. лв. Не е необходимо да си голям математик, за да пресметнеш, че само една десета от апортираната десет години по-рано земя е продадена много по-скъпо от оценката на всичките 136 дка. Колкото и да се е променил пазарът за тези години, подобно разминаване е драстично.

ЕДНО „НЕДОРАЗУМЕНИЕ“

Но това не е всичко. „Спортен комплекс Варна“ продължава да разпродава парчета от земята с мотива, че трябва да намери пари за строителството на стадиона. В края на септември 2017 г. дружеството продава втори терен от активите си. Този път купувач е компанията „Планекс“, която придобива парцел от 11.5 дка само за 3.6 млн. лв. В този случай цената е изненадващо ниска, но обяснение няма. Според неофициална информация „Планекс“ е била обезщетена с този терен за неразплатени строителни работи, извършени на площадката на бъдещия стадион.

Сделката става известна на медиите в края на октомври, но иначе е упорито отричана от Димитър Карбов (НФСБ), представител на варненския Общински съвет в Общото събрание на акционерите на „Спортен комплекс Варна“. Няколко дни по-късно, когато е помолен да коментира съдържанието на нотариалния акт от продажбата, Карбов най-напред опитва да скрие своята неинформираност и се прави на изненадан. След това нарича новината за сделката „недоразумение“, а накрая дори се усъмнява в автентичността на документа.

В седемчленния Съвет на директорите на „Спортен комплекс Варна“ общинският съвет би трябвало да има трима представители. По неизвестни причини те не са намерили за необходимо да информират местната администрация за намерението на мажоритарния собственик да предприеме нова, втора продажба на активи две годи- ни след първата. И този път варненци, които на хартия притежават 35% от „Спортен комплекс Варна“, не знаят какво се случва с тяхната земя.

СХЕМА ПОД ИНДИГО

Тази история е почти идентична с друга – на по-малкия градски стадион „Спартак“. Тя започва през 2006 г. Тогава по вече проиграния сценарий община Варна и компанията „Барет ауто“ основават акционерното дружество „Спортен комплекс Спартак“. В него срещу парична вноска от 6 270 200 лв. „Барет ауто“ записва 62 172 поименни акции, които се равняват на 66% от капитала му. Останалите 34% в „Спортен комплекс Спартак“ са за община Варна, която участва в съдружието пак с апорт- на вноска. Става дума за „Урегулиран поземлен имот за стадион със спортно-възстановителен център и хотел“. В имота влизат близо 42 дка терен, 705 кв. м спортна зала, още две постройки с площ 420 кв.м. и стадион „Спартак“. Всичко това е оценено на 3.2 млн. лв. Освен с терени община Варна участва в съдружието и с парична вноска в размер на 800 лв. Дотук всичко е еднакво – миноритарно участие и обещания за бъдещи придобивки.

Също като близнака си и „Спортен комплекс Спартак“ е създаден с широк предмет на дейност, в който на първо място са записани „организиране и провеждане на спортни събития и мероприятия, изграждане, поддържане и експлоатация на спортни площадки, стадиони, басейни и други съоръжения за спортни и културни цели“. Едва в края на дългия списък могат да бъдат открити дейности като „отдаване под наем на активи на дружеството, участие и управление в инвестиционни проекти“. Стадиони, басейни и други съоръжения не са изградени и до този момент.

С ЕДНА ДУМА – „БАТАК“

Всички във Варна виждат резултата – съдружия има, спортни обекти няма. Но пък частните партньори на общината развиват успешен бизнес с имотите. В началото на октомври фенове и бивши спортисти на Професионалния футболен клуб „Спартак Варна“ дават пресконференция в столицата, за да привлекат внимание към проблемите с някогашната общинска спортна база. Според представените от тях документи през 2010 г. мажоритарният пакет акции в „Спортен комплекс Спартак“ е преминал във владение на друга варненска компания – „Инжстрой холдинг“.

„От този момент нататък нещата, свързани със „Спартак“, могат да се определят само с една дума – „батак“, казва членът на фенклуба „Синдикат 12“ Стефан Калименов. „Частното дружество експлоатира при- лежащите терени на стадиона, от които може да се печели, а самият той е напълно изоставен да се само- разруши. Вероятната цел е след време статутът му да бъде променен и там да бъдат изградени жилищни сгради“, обяснява още Калименов.

„БЕЗЦЕРЕМОННА КРАЖБА В ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ“

В момента терените, апортирани от Община Варна в „Спортен комплекс Спартак“, имат висока пазарна стойност, тъй като се намират в бързо развиващ се район на Варна с интензивно жилищно и търговско строителство.

„Точно затова твърдим, че разпореждането с общинска собственост, извършено през 2006 г. с решение на Общинския съвет във Варна, и апортирането на общински имоти в дружеството „Спортен комплекс Спартак“ АД, в това число и стадион „Спартак“, по своята същност представлява „безцеремонна кражба в особено големи размери“, казва Калименов.

С този мотив членове на фенклуба на „Спартак Варна“, искат от общинската администрация да излезе от съдружието, като си възстанови апортираните имоти. И тъй като това не се случва, с няколко шумни протеста, димки и фойерверки пред сградата на кметството във Варна те търсят помощ от премиера Бойко Борисов. Този път той реагира почти мигновено. На 30 октомври 2017 г. Борисов организира среща със заинтересуваните страни. Крайният резултат от нея е разпореждане на премиера държавата да отпусне 1 млн. лева за нов футболен терен, съблекални и трибуни на стадион „Спартак“. Още същия ден от Министерството на младежта и спорта разпространяват информация, според която „Инжстрой холдинг“ изненадващо е заявило пълната си готовност стадионът и прилежащите му спортни съоръжения да бъдат върнати в собственост на община Варна.

Дали всичко това ще се случи в действителност, трябва да стане ясно още в близките месеци. Но печалните истории на двата стадиона припомнят констатациите след одитната проверка на Сметната палата за работата на местната администрация. В доклада е записано буквално следното: „С приетия устав на дружеството „Спортен комплекс Варна“ е създадена предпоставка за скрита приватизация на общинското имущество“.