864x400_API

На 16 октомври 2013 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) започва открита процедура за възлагане на обществена поръчка за „избор на изпълнител за проучване на удовлетвореността на ползвателите на пътищата“. По-подробната информация за поръчката може да се открие в решение номер 10 от дата 24 януари 2015 г. на страницата на Агенцията по обществени поръчки, както и различни медийни публикации от 2013 година.

Според краткото описание на поръчката в документа на страницата на Агенцията по обществени поръчки тя цели да предостави на възложителя информация за обществените възприятия за състоянието на пътната мрежа в България и услугите, които се предоставят на ползвателите на пътища в резултат на действията на правителството, както и за качеството на пътното строителство. Поръчката обхваща четири задачи, а именно: 1. да се създаде дизайн на проучването и да се проведе пилотно проучване; 2. да се проведе проучването и да се осъществи процес по управление на данните; 3. да бъдат планирани, отчетени и представени констатациите от проучването; и 4. да се осъществи „взаимовръзка“ с други източници на данни и обучение (като не става ясно кой точно на какво следва да бъде обучен).

ЦЯЛАТА ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2015

Описанието на поръчката допълнително пояснява, че дейностите по нея трябва да се извършат на територията на всяка от 28те области на Република България, като изпълнителят следва да посети на място всички тях. Очаква се броят на участниците в проучването да бъде около пет хиляди души.

Според статия във вестник „Капитал“ първоначалната цена е 600 000 лв. Критерият за възлагането на поръчката е най-ниската цена. E-lect посочва, че изготвеният за въпросната сума доклад по неясна причина не трябва да надхвърля 30 страници.

Декларираната основна цел на тази поръчка е резултатите от нея да бъдат анализирани и използвани от Световната банка при изготвянето на бизнес плана на АПИ за периода от 2014 до 2018 г., а срокът за изпълнението ѝ е 238 календарни дни.

С решение от 5 февруари 2014 г. е обявено класиране на участниците в процедурата и се определя изпълнител на поръчката. Според Решение № 425 на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 9 април 2014 г. името на изпълнителя е Обединение „Ноема-БИМ“, създадено на 1 ноември 2013 г. между НОЕМА ООД и БИМ Консултинг ООД, вероятно с цел да участва в точно тази процедура. Документ на страницата на АПИ от 22 януари 2014 г. съобщава, че цената, предложена от Обединение „Ноема-БИМ“, е 134 000 лв. без ДДС (или 160 800 лв. с ДДС). Прави впечатление, че това не е най-ниската цена, предложена от участник, допуснат до процедурата. Компанията Естат ООД предлага да извърши поръчката за 83 000 лв. без ДДС (или 99 600 лв. с ДДС). Това е и причината Естат ООД да подаде жалба в КЗК срещу решението на АПИ от 5 февруари, която е отхвърлена като неоснователна на 9 април 2014 година.

Решението на КЗК впоследствие е атакувано пред Върховния административен съд (ВАС), който го оставя в сила със свое решение от 23 юни 2014 година. В резултат на забавянето обаче Световната банка изготвя бизнес плана на АПИ, без да използва проучването. Нейната препоръка е процедурата да се преустанови и отложи за 2017 година. Това е направено с решение от 24 януари 2015 година.

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Сама по себе си поръчката на АПИ е проблемна на няколко нива. Качеството на пътищата може да се измери с обективни критерии, а не чрез проучване на възприятията на гражданите. Поне от публично достъпната информация не става ясно каква е аргументацията за фокусиране върху потребителската удовлетвореност от качеството, вместо например да се изследва самото качество. Още повече че АПИ прави оценка на качеството на пътната настилка и поддържа база данни за състоянието на пътищата по класове, по области и по години. На второ място, прост медиен анализ е достатъчен, за да се направи изводът, че потребителите в България съвсем не са удовлетворени от състоянието на пътната мрежа. Изработването на комплексна процедура за скалиране на това отношение вероятно може да доведе до по-коректна информация на микрониво, но е въпрос на здрав разум да се предположи, че там, където състоянието на пътната инфраструктура е по-лошо, удовлетвореността от нея ще бъде по-малка – и дори да се окаже, че на места има отклонения от тази зависимост, изобщо не става ясно как те биха повлияли на работата на АПИ и дали влиянието им няма да отклони въпроса за качеството на пътната мрежа по същество към темата къде работата на агенцията ще има най-голям пиар ефект.

Тръжната документация на АПИ показва, че основната цел на тази поръчка е резултатите от нея да бъдат използвани при изготвяне на бизнес плана на агенцията, но никъде не се уточнява каква е конкретната мотивация, която стои зад нея. По какъв начин ще се различава бизнес планът на АПИ при 30-процентова удовлетвореност от този при 60-процентова такава в дадена област, например?

Отсъствието на аргументи, които да оправдават поръчката, на проучването по същество, ни води до вероятния извод, че с нея по-скоро се имитира дейност и/или се копира външна практика, без да се анализира необходимостта от имплементирането ѝ у нас.

Както първоначалната цена, заложена от АПИ, така и цената, на която поръчката е възложена на Обединение „Ноема-БИМ“, са нереално високи за проект, който в същността си е изготвяне на въпросник, социологическо проучване и обработка на данни, дори ако отчетем изискването да се извършват анкети на място във всяка област на Република България. Не само не е взета под внимание възможността да се използват модерни технологии, които значително биха намалили цената, но и фирмата, която предлага най-ниската цена по време на процедурата (точно с довода, че „предлага иновативно и интелигентно решение“, водена от разбирането, че „високата прогнозна стойност не трябва да води до нереалистично високи ценови предложения“), не е избрана на базата на аргументи, които звучат най-малкото странно. Например:

– „В точка 3 участникът посочва, че избира методология, която за в бъдеще да бъде прилагана от екипа на възложителя чрез иновативно и интелигентно решение – не става ясно кое е посоченото интелигентно решение – не е конкретно посочено и описано в обосновката“ (при все че от предложението става ясно, че е интелигентно да се използват възможностите на интернет и информационните технологии и се посочва конкретен модел на работа с тях).

Или пък:

– „Точка 4 от обосновката, а именно твърдението, че високата прогнозна стойност на една поръчка не трябва да води до нереалистично високи ценови предложения, не е доказателство за формиране на по-ниска цена, тъй като това е силно субективен подход, който не показва по категоричен начин разбирането за формиране на цена на такъв проект“ (да се очаква ценовите предложение да бъдат реалистични, за членовете на тръжната комисия не показва разбиране за начина, по който се формира цената на проекта). В допълнение към проблемите, свързани с тази поръчка, прави впечатление, че както времето за проучване – 238 календарни дни, така и времето, в което бизнес планът на АПИ се предполага да бъде базиран на информацията от него – 5 години, са безсмислени.

Има причина политическите сили да поръчват проучвания на общественото мнение непосредствено преди избори, а не да се водят от информацията отпреди 5 години, като същото се отнася за всички политически и пазарни играчи, които се стремят да получат коректна информация за обществените възприятия. Човешките възприятия се променят през времето. Да се изготвя петгодишен план на базата на застинала картина от няколко момента през 2014 г. говори или за непрофесионализъм, или за отсъствие на анализ от гледна точка на този конкретен проблем, или за рационално очакване, че нищо в пътната инфраструктура на страната няма да се промени в средносрочен план.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Най-интересното следствие от факта, че поръчката на АПИ в крайна сметка не успява да стартира в срок заради подадената срещу нея жалба, е, че бизнес планът на агенцията е изготвен, без липсващото проучване да предизвика какъвто и да е проблем. В същото време и АПИ, и участниците в поръчката изразходват време, усилия и материални ресурси за задача, която е най-малкото спорна по съществото си и скъпоструваща за българския данъкоплатец, а наличната информация навежда на мисълта, че е и недомислена от гледна точка на целите, които се опитва да постигне.