864x400_BDJ1

Сред най-проблемните предприятия останали все още в ръцете на държавата са Български държавни железници и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – фирми, които хронично са на загуба, преживяват единствено благодарение на бюджетни трансфери и от година на година попиват все повече от средствата на данъкоплатците. В този текст ще се обърне внимание и на двете фирми, най-вече заради силно обвързаната им дейност и сходни нарушения.

СИГУРНОСТ ЗА МИЛИОНИ

Сред последните случаи, които привлякоха вниманието към огромните разходи на БДЖ, беше опитът на държавната железопътна фирма да наеме частна охранителна фирма, която да осигури денонощна въоръжена охрана на обектите. Тръжната процедура за това беше обявена през 2014 г., като предприятието поиска 380 охранители. Сумата за тази услуга беше 8.7 млн. лв. без ДДС за срок от три години.

ЦЯЛАТА ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2015

На пръв поглед предложението не е необосновано – БДЖ има значителни активи, които нерядко стават обект на кражби и различни форми на вандализъм. В крайна сметка обаче Комисията за защита на конкуренцията отмени търга за охранителна фирма.

В рамките на всяка една от тръжните процедури БДЖ определя условия, трудни за изпълнение от фирмите на българския пазар – от изискване във фирмата да работят най-малко 500 охранители (при все, че на БДЖ са необходими по-малко) до условие за притежаване на собствена GPS система и сървъри, а същевременно държавното предприятие си запазваше правото да определя размера на всички разходи за консумативи, правени от избраната фирма.

Очаквано, при последната успешно проведена тръжна процедура през 2013 г. до крайния ѝ етап беше допуснат само един кандидат; фирмата обаче поиска по-висока цена от предложената от БДЖ и в крайна сметка процедурата отново беше прекратена.

В последния казус от 2014 г. КЗК установи, че всъщност БДЖ не се и нуждае от осигуряването на такава охрана, тъй като към момента на проверката само един от настоящите договори за охрана на фирмата е изтекъл. Не става ясно обаче защо държавното предприятие иска да инвестира нови 8.7 милиона лв. в охрана, с която вече разполага.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

По-рано тази година БДЖ отново доказа, че умее да създава тръжни процедури, които като че ли следва да бъдат спечелени от определен изпълнител. В началото на 2015 г. фирмата обяви, че търси нов застраховател за пътниците във влаковете си. Силно рестриктивните критерии към застрахователите обаче да имат офиси във всичките 28 областни града, да са изпълнявали поне една полица „Злополука“ на пътници в релсов транспорт за последните три години, автоматично предопредели за единствени участник в търга.

Фирмата, която досега е осигурявала застрахователна услуга. Наред с това сумата на договора се увеличава, от 886 хил. лв. на година на над 1 млн. лв. годишно, въпреки че общият обем на пътниците намалява. И в този случай намесата на КЗК сложи край на тази поредна процедура с предизвестен изход.

ПО РЕЛСИТЕ

Не във всички случаи обаче неоправданите харчове на БДЖ биват спирани. Докладът на Държавна финансова инспекция от 2014 г., който разглежда договорите, сключвани от Национална компания железопътна инфраструктура през последните години, разкрива някои, меко казано, съмнителни разходи.

В доклада са разгледани множество договори за извършване на различни услуги на НКЖИ. Интересен пример са ремонтите и укрепителни дейности на участък от около 100 метра железен път между с. Самоводене и гр. Велико Търново през 2012 г. (стр. 6-17 от доклада), на обща стойност 4.8 милиона лв.

Въпреки че самата сума изглежда стряскащо голяма (за сравнение, предишна поръчка за ремонта на 290 километра железен път е струвала 400 милиона лв.), държавната инспекция установява редица други несъответствия и проблеми при изпълнението на ремонтните дейности. Най-важният сред тях е липсата на количествено-стойностни сметки, които да могат да определят дали средствата по проекта са разходени разумно и дали отговарят на реално извършената работа.

В крайна сметка заради липсата на тези документи инспекторите заключват, че не са в състояние да дадат категорична оценка дали НКЖИ е разходило според правилата средствата за ремонта.

Докладът установява и нередности при осигуряването на охрана за обектите на НКЖИ. Нееднократно фирмата сключва договори за такива услуги без да провежда търгове. Списъкът с нарушения и съмнително разходвани средства може да бъде продължен с редица други – кражби при доставки на гориво, изграждане и укрепване на железни пътища за странно големи суми, доставки на работно облекло, отново за подозрително много пари.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ БЕЗКРАЙ

Всичките тези неправомерни разходи обаче бледният пред задълженията на железопътните фирми. Докато НКЖИ успя през 2014 г. да се изчисти от последните си натрупани дългове, най-вече благодарение на 890 милиона лева европейски средства, инвестирани в нея, положението на БЖД далеч не е толкова розово. По данни на икономическото министерство държавният железопътен превозвач към началото на 2015 г. има 565 милиона лева задължения, като над ¾ от тях са натрупани от подразделението „Пътнически превози“. Това обаче не означава, че и „Товарни превози“ не е постоянно на загуба – само през миналата година двете подразделения са или на загуба със съответно 15 и 12 милиона лева.

Въпреки тежкото финансово състояние, държавата продължава да налива средства в БДЖ, като за 2015 г. те бяха общо 140 милиона лева. Спокойно може да се каже, че това е най-голямото „трошене“ на държавни средства около превозвача – поддържането му, въпреки очевидното противоречие с всякаква пазарна логика, липсата на реформи и подозрения за злоупотреби, ниското качество на предоставяната услуга и общия спад на клиентите.