864x400_Logo

Развитието на туризма в България традиционно е една от любимите теми на българската политическа класа. Поради неговата  важност, всяко едно българско правителство си поставя за цел, поне условно, да помага туристическия сектор и да го издигне на възможно най-високо ниво спрямо световната конкуренция. За тази цел в края на 2014 г. дори бе създадено самостоятелно Министерство на туризма (МТ), което трябва да се грижи за пости гането на тези цели.

ЦЯЛАТА ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2015

Напоследък рекламирането на България като добра туристическа дестинация, както пред чуждестранни, така и пред български туристи, се превърна в основна цел на всеки един кабинет. Бяха предприети няколко държавни рекламни инициативи, финансирани предимно с европейски средства чрез оперативна програма „Регионално развитие“. В много от случаите сумите, изхарчени за такива проекти, бяха или прекалено високи, или можеха да бъдат инвестирани по по-ефективен начин и за по-належащи нужди.

ДЪРЖАВНИТЕ РАЗХОДИ ЗА РЕКЛАМА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

Туризмът е изключително важен сектор от българската икономика, това е безспорен факт, но това само по себе си не обосновава идеята, че той трябва да бъде третиран специално от държавата и фирмите в него де факто да бъдат субсидирани. Защото държавната реклама на даден сектор от икономиката е именно субсидия в полза на фирмите във въпросния сектор. Когато правителството използва пари от Европейските структурни фондове или от собствения си бюджет за реклама на туризма, това очевидно субсидира туристическия сектор вместо останалите сектори на икономиката и за сметка на данъкоплатците. В информационната ера рекламата е важна и ключова част от почти всеки един бизнес план и когато една определена група фирми могат да разчитат на това държавата да рекламира техния продукт, било то директно или индиректно, това им дава изключително сериозно пазарно предимство.

Реклами, финансирани с пари от държавния бюджет или от еврофондовете, представляват и субсидия за фирмите в рекламния сектор, които печелят обществените поръчки. Твърде често се случва това да са малко познати фирми с почти никаква информация за тях, които дори нямат собствен уебсайт. Всеизвестен е фактът, че България е една от най-корумпираните страни в ЕС (дори най-корумпираната), което автоматично прави всякакви държавни програми, които пренасочват финансов ресурс към определени частни фирми за изпълнението им, подлежащи на съмнение. Рискът от неефективно усвояване на средствата е твърде голям.

Тези опасения биват изцяло подкрепени от историята на различните държавни програми за реклама на туризма, които се провеждат през последните няколко години. Тук ще разгледаме най-сериозните примери на прахосване на финансов ресурс за такива програми.

През 2009 г. фирмата „Едита Груп“ ООД спечели държавна поръчка от Държавна агенция по туризъм (ДАТ) за обновяване на туристическия онлайн портал на България (http://www. bulgariatravel.org/) на стойност 2 млн. лв. Много скоро след като проектът бе обявен публично, се зароди сериозен дебат около размера на сумата, който скоро прерасна в скандал. Представителите на българския ИТ сектор споделиха, че 2 млн. лв. е прекалено голяма и ненужна сума просто за доразвиване и обновяване на вече съществуващ сайт. Освен това според тях критериите към потенциалните кандидати за поръчката са нереалистично високи, имайки предвид естеството на проекта. Според „Дневник“ това е породило съмнения за корупция и в рамките на 5 месеца са подадени над 7 сигнала до съответните институции, включително и до Комисията за борба с корупцията.

Цената на този проект е изключително висока и в международен контекст. Пълното изграждане на туристическия портал на Дания например е струвало 800 000 евро, което е с 400 000 евро по-малко от обществената поръчка, спечелена от „Едита Груп“, която, отново подчертаваме, не е за изграждането на нов уебсайт, а за обновяването на вече съществуващ такъв.

В крайна сметка поръчката е ликвидирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а председателят на ДАТ Анелия Крушкова бе освободена от позицията си. Скандалът обаче е факт и злоупотребата е налице. И за съжаление, такива случаи не са изключения, а навик на държавните институции, отговорни за рекламата на българския туризъм.

През 2012 г. имаше друг подобен скандал около изработването на ново туристическо лого на България. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) по оперативна програма „Регионално развитие“ плати около 1.5 млн. лв. за изработването на такова лого. Само по себе си тази сума вече звучи абсурдна за едно-единствено лого, а самото изпълнение на проекта е дори още по-абсурдно.

Завършеното лого споделяше съмнителни прилики с туристическото лого на Киргизстан, което породи съмнения за плагиатство. Тези прилики обаче са само художествени, защото докато българското лого струва около 1.5 млн. лв., това на Киргизстан е струвало едва 1100 лв. Дори да се игнорират видимите прилики в двете изображения, самата разлика в сумите е шокираща и е ясно доказателство или за невероятна проява на некомпетентност от страна на държавните институции, или за сериозна корупция. Още по-възмутителен е фактът, че изпълнението на цялата програма, включително пазарното проучване и самото изработване на логото, е отнело цели 2 години.

От Съюза на българските художници (СБХ) споделиха, че според тях логото е „некомпетентно и посредствено“ и че те дори не са били известени от МИЕТ за провеждането на какъвто и да било конкурс за проекта. Това е изключително странно при положение че става въпрос за изработване на лого, а СБХ е най-голямото сдружение на художници в България. Това отново създава съмнения за корупция, също както при случая с обновяването на туристическия уебпортал няколко години по-рано.

Логото така и не влезе в употреба, а от Европейската комисия дори глобиха държавата със 160 000 лв. заради неефективното и некомпетентно изпълнение на проекта. И така в крайна сметка държавата загуби почти 2 млн. лв. за проект, който не постигна абсолютно нищо. Въпреки тези два шокиращи случая на злоупотреба и некомпетентност от страна на държавните институции, подобни проекти за реклама на българския туризъм продължават и до днес.

В началото на 2015 г. новосъздаденото Министерство на туризма, вече отделна институция от МИЕТ, обяви старта на проект за реклама на 50 малко познати туристически дестинации на стойност 1.93 млн. лв. Този път обаче България бива рекламирана не пред чуждестранни, а пред български туристи, които не са добре запознати с туристическите дестинации на страната. Целта е да се подпомогне развитието на вътрешен туризъм към дестинации, които по една или друга причина са малко популярни дори вътре в страната. Конкурсът за изпълнението на програмата е спечелен от компанията „Д-р Бранд“, а договорът е подписан през октомври 2014 година.

Преди да правим какъвто и да е анализ на самата програма, трябва да си зададем въпроса необходимо ли е въобще самостоятелно Министерство на туризма. Не е ясно какво точно може да постигне една такава институция сама по себе си. Основен проблем на българския туризъм си остава инфраструктурата, не само по Черноморието, но и из цялата страна. Инфраструктурата на много туристически обекти в страната, които са, разбира се, държавна собственост, се поддържа изцяло чрез дарения на гражданите, които сами по себе си много често са абсолютно недостатъчни.

Пример за това е Драгоманското блато, което впрочем е една от 50-те малко познати забележителности, които новосъздаденото министерство рекламира. Опознавателната инфраструктура там се поддържа изцяло от нестопанската организация „Сдружение за дива природа Балкани“, благодарение на дарители и доброволци. Преди да се прави каквато и да е била реклама на България като туристическа дестинация, е важно да се решат инфраструктурните проблеми. Колкото и грандиозна да е рекламата на България като туристическа дестинация както за външни, така и за вътрешни туристи, ако инфраструктурата не е на ниво, няма как да се надяваме на повече туристи.

Поддържането на инфраструктурата на страната обаче по принцип е задължение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Ако МТ иска да подобри инфраструктурата на страната, то най-вероятно трябва да работи с него, но реалистично погледнато, това е работа, която МРРБ може да свърши и само. И така се получава, че единствената функция, която новото МТ може да изпълнява, е да ръководи държавните програми за реклама на туризма. Но за тази функция спокойно може да се делегира на по-малка институция, която да не изисква толкова голямо финансиране и персонал, колкото цяло министерство.

Като се има предвид историята на държавните проекти за реклама на туризма през последните години, плюс ненужното увеличаване и усложняване на бюрокрацията, до което създаването на отделно министерство на туризма води, може би е най-добре, ако такава държавна институция въобще не съществува. Програмата за рекламата на малко познатите туристически дестинации, поне в своя начален стадий, определено оправдава този тип опасения.

Самият конкурс за избора на компанията, отговорна за изпълнението на проекта, пък поражда опасения от корупция. Изборът на „Д-р Бранд“ за фирма изпълнител беше обжалван от други кандидати, защото според тях компанията не отговаря на необходимите изисквания. Предпочетеният кандидат действително поражда някои сериозни съмнения, като се има предвид, че фирмата няма собствен сайт и няма почти никаква информация в интернет за нейния рекламен бизнес. Министърът на туризма Николина Ангелкова се оправда с това, че изборът на фирмата всъщност е наследен от предишния кабинет, понеже проектът датира от неговия мандат и нищо не може да бъде направено по въпроса.

Това, разбира се, не успокоява публичните опасения от поредния провален проект за реклама на туризма подобно на тези, предприети през изминалите години. Дали и този проект ще се окаже такъв провал, остава да разберем, но както вече отбелязахме, дотук нямаме много причини да сме оптимистични, защото, първо, изборът на фирмата изпълнител е изключително съмнителен, и второ, само реклама не е достатъчна, а е необходима и инвестиция в подобрението на туристическата инфраструктура.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както видяхме, през годините държавните институции са предприемали най-различни проекти за рекламирането на българския туризъм, много от които се оказват пълни провали. За едно обновяване на уебсраницата на туристическия портал на страната бяха похарчени 2 млн. лв., което доведе до медиен скандал през 2009 г. и до евентуалното ликвидиране на обществената поръчка и уволняването на председателя на агенцията, отговорна за нея. Няколко години по-късно се разрази скандал около проекта за изграждане на туристическо лого на България, за което бяха изхарчени около 1.5 млн. лв. Изключително скъпото туристическо лого споделяше съмнителни прилики с това на Киргизстан, но струваше 1500 пъти повече и в крайна сметка даже не влезе в употреба. ЕК дори глоби България за проекта със 160 000 лв.