864x400_BNT

С над 65 млн. лв. годишна субсидия от държавния бюджет Българската национална телевизия е най-голямата бюджетно-финансирана медия в страната. Телевизията е институция със специален статут, осъществяваща определени обществени функции.  Настоящият директор на БНТ Вяра Анкова дава дефиниция на обществена телевизия като такава, в която „различни общности и поколения разпознават своя интерес“.

В търсене на този баланс, чрез който различните поколения и общности да намерят интереса си в програмата на БНТ, законодателят е заложил сериозни рестрикции върху финансирането ѝ, с които силно ограничава времето, което телевизията може да предостави за рекламни блокове. Поради това годишните приходи от реклама на телевизията през 2015 г. са едва 7.5 млн. лв., или 11% от субсидията.

ЦЯЛАТА ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2015

По този начин телевизията е поставена в ситуация да разчита почти изцяло на субсидията, идваща от централния бюджет. На преден план тук излизат два важни за управлението на институцията въпроса – какъв ще е размерът на субсидията и по какъв начин се изразходва тя и колко струва на данъкоплатеца съществуването на обществена телевизия и по какъв начин неговите пари се ползват при доставянето на финалния продукт.

Развитието на бюджетните трансфери към БНТ от 2010 г. насам е интересно. Трансферът от държавата към БНТ е на стойност 60 088 000 лв. през 2010 г., бележи рязък скок през 2012 г. до 67 114 000 лв. и през 2013 г. достига 70 128 000 лв. Следва спад до 65 147 000 лв. през 2014 г., обяснен от Министерството на финансите (МФ) с 12% съкращения за всички бюджетни структури. Размерът на субсидията се запазва през 2015 г. и присъства отново в проектобюджета за 2016 година. В исторически план с този си размер субсидията е по-скоро компромисна и не достига стойностите от 2013 г. или 2009 г. (76 803 000 лв.), но в същото време е далеч от 60 000 000 лв.

ЦЕННИ ДЕКОРИ

Поглед върху това как се харчи бюджетът на Българска национална телевизия може да ни дадат докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), които разглеждат законността на процедурите за обществени поръчки в различни държавни институции, но и дават информация за характера и размера на разходите.

В доклада на АДФИ за БНТ от 2013 г. има информация за възложена обществена поръчка „Доставка на готов универсален декор за художествено-развлекателни предавания на БНТ – втора ръка“ от 2005 година.

Първото интересно, което са открили инспекторите от АДФИ, е, че за конкретната обществена поръчка е открита процедура на договаряне без обявление – т.е. без различни фирми да могат да се включат в състезанието за по-добра цена и качество. Съгласно  чл. 90, ал.1, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) конкретна фирма може да бъде директно поканена от тогавашния директор на телевизията Уляна Пръмова, ако „възлагането на обществена поръчка на друго лице би довело до нарушаване на авторски или други права на интелектуална собственост“.

При проверка се установява, че фирмата „Интерпродакшънс“ ЕООД не притежава авторски или други права на интелектуална собственост или изключителни права, придобити по силата на закон или административен акт. В този случай единствената причина, поради която г-жа Пръмова се разминава с акт за административно нарушение през 2013 г. по този случай, е изтеклият тригодишен срок за образуване на административно-наказателно производство.

Още по-интересно става, когато погледнем цената на декора, който е бил неправомерно директно избран от директора на телевизията. Първоначалната оферта на доставчика е сумата от 230 000 лв. с ДДС, която след договаряне е свалена до 182 222.80 лв. с ДДС.

За целите на този материал се допитахме до две частни телевизии – една по-малка кабелна и една по-голяма ефирна, – за да направим опит за сравнение между сериозните разходи в БНТ и тези в частния сектор. И в двата случая ни беше отговорено за цената на нови декори – при по-малката телевизия цената е близо до 10 000 лв., докато при по-голямата до 40 000 лв. Като във втория случай става дума за изграждане на напълно ново студио, с кранове и голямо количество техника.

Проверката на АДФИ приключва с информацията, че липсват двустранно подписани приемно-предавателни протоколи, удостоверяващи доставката на декора. Напълно е възможно, въпреки процедурата, въпреки проведената кореспонденция и сключения договор (за който е изпратена информация и до Агенцията по обществени поръчки) – в крайна сметка телевизията да не е купила/ получила декора. Така или иначе примерът е ярка илюстрация за начина, по който парите на данъкоплатците могат да бъдат пропилени бързо, без особен интерес от търсенето на възможност за ефективното им изхарчване.

Показателно за това на практика каква сериозна като размери и като цена за издръжка за сметка на данъкоплатеца е БНТ, са договорите, които телевизията сключва с външни изпълнители за предоставянето на услуги по хигиенизиране сградите, в които се помещава.

КОЛКО МОЖЕ ДА СТРУВА ЕДНО ПОЧИСТВАНЕ

Скъпите декори националната телевизия може да разположи в завидния си сграден фонд. Според документ от 2013 г. дори след значителна преоценка на стойността на притежаваните имоти общата им стойност достига 41.961 млн. лв. БНТ разполага с няколко сгради в София, Варна, Пловдив и Русе, с една сграда в Благоевград и с леки екзотики като учебен кабинет във Видин и творчески дом в Пампорово. Разбира се, поддържането на това богатство струва доста на данъкоплатците.

В доклада на АДФИ от 2013 г. се разглежда обществена поръчка „Хигиенизиране и почистване сградите на Българска национална телевизия“, открита през 2006 година. Проведеният конкурс е спечелен от фирма „Василка София“ ЕООД, като възложителят се задължава да плати на изпълнителя 16 293.00 лв. с ДДС всеки месец в продължение на 3 години. Това прави общо 586 548 лв. с ДДС за трите години, или почти по 200 000 лв. на година само за услугите на наетата фирма.

В допълнение, през същия период са сключени договор  № 07/04.01.2008 г. и договор № ОП-746/04.01.2008 г. съответно на стойност 15 640.61 лв. с ДДС и 28 133.28 лв. с ДДС за „доставка на хигиенни материали“. Т.е. само през 2008 г. за доставка на хигиенни материали телевизията е похарчила 43 773.89 лв. с ДДС в допълнение на останалите 200 000 лв., които се изплащат на наетата почистваща фирма.

Трябва да се отбележи, че фирмата има офиси само в София и Пловдив, така че вероятно за почистването на останалите сгради БНТ плаща на местни фирми. Така сумата, необходима само за почистване на имуществото на БНТ, е още по-значителна.

ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ ПОДАРЯВАТ СКИ НА БНТ

От гледна точка на това, че националната телевизия има ограничени възможности за излъчване на реклами, е интересно да се запознаем как са били използвани те п рез 2005 година. Тогава между БНТ и „Пиеро 97“ АД, са сключени два бартерни договора и два анекса към тях (№ БНТ-9590 и № БНТ-9872) за доставка на ски, ски обувки, ски оборудване и сноуборд комплекти срещу предоставяне на телевизионно време за излъчване на реклама на контрагента.

С първия договор телевизията се задължава да предостави рекламно време в ефира на Канал 1, срещу което фирмата трябва да даде 80 броя комплекта ски екипировка ROSSIGNOL, като всеки комплект се състои от ски – карвинг с автомати, ски обувки с четири щраймера и щеки. Общата стойност на договора е 45 936.00 лв. с ДДС. С анекс към него са добавени и седем чифта ски обувки на стойност 3727.20 лв. с ДДС.

С втория договор, срещу рекламно време на стойност 20 850.00 лв. с ДДС БНТ получава 25 броя сноуборд комплекта ROSSIGNOL. С анекс към този договор са получени допълнително 15 сноуборда на стойност 12 510.00 лв. с ДДС.

Това прави 83 023 лв. рекламно време, използвано от ръководството на БНТ не за програми в обществен интерес, а за снабдяване с екипировка за цял отбор по зимни спортове.

Интересен начин да се защити финансовият интерес на данъкоплатеца.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Независимо дали националната телевизия е изхарчила за декор почти петорно над това, което плащат частни телевизии, или пък заради безсмислено огромния си сграден фонд, е успяла да даде от парите на данъкоплатците почти 250 000 лв. в период от една година за хигиена на сградите и помещениятa, или пък разменя рекламно време за ски оборудване за 80 000 лв., основният въпрос, който стои пред всеки българин, плащащ данъци тук, кое и доколко е съгласен да бъде финансирано от неговия джоб. Дали обществената телевизия да разчита на субсидия от гражданите в размер над 65 млн. лв. годиншо? Дали тя да няма право да финансира съществуването си като предлага продукт в свободна конкуренция с останалите? Какво изобщо искаме да постигне с поддържането на една доста скъпа обществена телевизия? Нека този критичен поглед върху финансите на БНТ послужи като повод за всеки данъкоплатец да си зададе горните въпроси.